Александър Василев е виден варненски общественик, обичан и почитан от съгражданите си. Роден е на 15 юли 1869г. в Стара Загора. Завършва право в София през 1894г.
Работи като съдия в Хасково, а от 1896г до 1899г. като заместник прокурор в София. Във Варна идва през 1899г. и до 1905г. е подпредседател на варненския окръжен съд. Избран е за председател на прогресивно-либералното бюро във Варна.
След шестгодишна свободна практика, Ал. Василев заема кметския стол от м.март 1912г. до м.август 1915г. През неговия мандат се реализират започнатите от преди крупни проекти по електрификацията, канализацията и водоснабдяването на града. На 14 януари 1914г. е пусната в редовна експлоатация електрическата централа. Александър Василев полага грижи и за развитието на лозарството. Осъществява се идеята му за създаване на общински разсадник с оглед възстановяване на варненските лозя.
По време на Балканската и Междусъюзническата войни Александър Василев и общинските съветници се заемат с организацията по изхранване на бедните войнишки семейства и събиране помощи за войниците. Особено мъчителен за него е 2 юли 1913, денят в който в града влизат румънски войски. Той отказва да предаде общината, въпреки разлепените прокламации от името на главнокомандващия румънската армия. Настоява пред руския представител във Варна за бързото им изтегляне.
Александър Василев проучва социалните реформи в другите държави. Настоява пред Министерството на железниците да се разреши на безработните да пътуват безплатно до населеното място където се търсят работници. Обръща се към всички индустриалци и занаятчии да обсъдят въпроса за въвеждане на двусменен режим на работа, за да се ангажират повече хора. Предлага да се сключи заем от 500 000лв., който да се използва за откриване на нови работни места. Александър Василев е инициатор за създаване на Бюро на безработните. Неговите виждания за това е да се открият такива бюра и в "съседните по-големи градове", с обмен на информация за работните места. По време на Първата световна война Ал. Василев е мобилизиран в редовете на армията. През есента на 1916г. открива болница в собствената си къща за ранените български войници. След войната Александър Василев е избран за народен представител. Пред близките си споделя с болка за редицата неща, които не е успял да завърши като общественик.
Александър Василев умира през 1927г.